Меденото Царство

Заглавие: Меденото Царство Чет Окт 13, 2011 2:55 pm

След "Зонко" това място беше едно от най-любимите на посетителите. Винаги огромен и разнообразен набор от лакомства и вкусотии, учениците обикновено чакаха с часове за да ги обслужат или пък наблюдаваха с блеснали очи и красиви усмивки планините от захарни изделия. През очите на минувачите този сладкарничка сякаш сияеше със собствена светлина. Шаренията около посетителите не беше дразнеща, нито натрапваща, напротив - беше сякаш една изключително по-добра версия на рая, в който всички изглеждаха тъй щастливи. Помещението се осветяваше от един-единствен полилей, който хвърляше купища светлина на етажерките и стъклените кутии с бонбони и сладки.
Собственичката беше една пълничка и много усмихната жена, която с удоволствие обслужваше клиентите си. Използваше една теглилка, върху която често пъти се отчитаха внушителни количества сладкиши.

Меню :
* Всякакво вкусови бобчета на Бърти Бот ( всякакви вкусове)
* Газирани топчета
* Желирани плужеци
* Зъбопочистваща ментова дъвка-
* Избухливи бонбончета
*Карамелени бонбони
*Карамелизирани хлебарки
*Киселинни дражета
*Котелни сладкиши
*Лакрицови магически пръчки
*Летящи лимонадени пчелички
*Ментов дропс във формата на жаба
*Най-добрата еластична дъвка за балончета "Друбъл"
*Нуга-халва със сметана
*Сладоледени мишлета - "За смразяващ дъх"
*Тиквен пай
*Хрупкави, дълги, захарни пера
*Черни пиперени дяволчета
*Шербетови лимончета
*Шоколадови жаби (с картички снимки на велики магьосници )

Ася беше влязла в меденото царствол Обичаше това място беше просто прекласно, а тя не можеше да живее без сладко. Добра се до една маса и седна на тапицираното столче. Не знаеше все още какво да си купи и докато мислеше едно момиче влезе в Меденото царство.

'Разходка из Хогсмийд? Защо не?'
Обожаваше това време - хладно, мрачно, дъждовно. Не се срещаха често такива дни през лятото, така че беше истински рай за младата слидеринка. Реши, че не бива да пропилява подобен ден.
Вървеше умислена край всички в Хогсмийд. Както винаги, червените й коси се спускаха плавно по раменете, очите й пронизваха всичко с всеки нов поглед, алените й устни се бяха извили в нежна усмивка, кожата й беше все така бледа и гладка. Привличаше много от погледите, но това не беше нищо ново. За нея един човек на този свят нямаше значение, но се стараеше да го показва на възможно най-малко хора.
Ловет рязко се извъртя настрани и влезе в Меденото царство с гръм и трясък. После спокойно нахлу, доволна, че отново е привлякла всички погледи. Извади парите от джоба си и избута всички, които чакаха да закупят нещо. Скоро в ръцете си държеше пакет от Всякаквовкусовите дражета на Бърти Бот. Смарагдовите й очи зашариха из помещението и се взряха в една маса, на която седеше момиче. Ловет се приближи и седна, с надеждата, че момичето ще се премести на друга маса и ще отстъпи тази на червенокосата.

Ммомичето седна до Ася и това не я зарадва особено. Ася не обичаше хората да се държат така ясно беше, че момичето чакаше Ася да се махне от масата. Но Ася си каза Ехо! И аз ще съм нахална! Ася взе едно пакетче Бърти Ботс от тези на момичето и го отвори и доста нахално си хапна едно. От далече си лечеше че момичето е от слидерин.

Нима непознатата си мислеше, че впечатлява Фредерика? В никакъв случай!
За Ловет беше непоносимо и гнусно да си върне пакета, при положение, че недостоен човек го е докоснал. Направи крива гримаса, а очите й се впиха в отсрещните.
- Подарявам ти го. - Фредерика кимна към бонбоните в ръцете й - Сега ще се мръднеш ли? Закриваш ми гледката с нацъфтелите си коси. - каза й Ловет и се усмихна почти ангелски.
Слидеринката дори не осъзнаваше какво точно желае да гледа зад момичето, но трябваше да започне спор, както винаги. За нищо на света Фредерика не би се отказала и не би преотстъпила цялата маса на непознатата, също така и не би седяла заедно с нея. Това беше просто недопустимо - Фрей никога не би подронвала авторитета си пред това жалко подобие на магьосница.
За Ловет магьосниците трябваше да са могъщи и всесилни, да покажат на онези - мъгълите, - на какво са способни, да им докажат, че трябва едва ли не да ги боготворят. И в този момент смяташе, че по-малката, неопитна и жалка магьосница, трябва да й се подчини.

Това момиче ме дразнеше! А ако избухна ще вземат да ме вкарат в Азкабан! Момичето с надут глас убиди косата ми и ми подари бонбоните си на което аз отвърнах с лека усмивка! Да тя определано беше слидеринка. - О мерси за милия жест! И знам какво си мислиш, чистокръвна съм и не обичам мъгъли, и определено ми лазиш по нервите! Нека позная бледа кожа ум колкото на муха мазна коса Слидерин нали!? - Усмихнат се аз миловидно определено се бях ядосало за малко посегнах към пръчката си, но после реших да си поиграя още малко!

'Естествено, че си чистокръвна, как изобщо се усъмних в теб!'
- Остър като бръснач ум, трябва да си от Рейвънклоу. - отвърна с ледено спокоен глас Ловет, като не сваляше ангелската усмивка от лицето си.
Впи смарагдовите си очи в нейните, смятайки, че така ще я накара да избяга. В тях се четеше гняв и отвращение, прогонваха хората... Въпреки че имаха чудната сила да ги омаят безкрайно силно.
Бледото лице на Фредерика се отпусна и вече гледаше момичето с безразличие. Все още чакаше тя да стане от масата, но беше твърде нахална.
- Нагла си. - прошепна тихо Ловет и по лицето й пробяга ехидна усмивка - Аз никога не съм била такава. - завърши и погледът й коренно се промени - можеше да заблуди всеки човек, че е невинна.

Ми да имам мозък заразлика от други! Ммомичето впи очите си в мен искаше да се махна, но пък аз се радвах намерих си враг. - Хаха! Аз съм нагла, лигла и си го признавам...ама за това дали ти не си нагла мога да споря - усмихнах се лекичко и вече просто бях хванала пръчката си така ми се искаше да я прокълна - Е предполагам, че токущо си намерих враг и то точно от дома който най- мразя!

'И продължаваше... правеше се на такава, каквато не е.'
- Браво на теб. - усмихна се Фредрика широко, но неискрено.
От дъното на душата си желаеше да хване пръчката си и да запрати проклятието за смърт по нея, но остана спокойна. Намери покой в пакета с дражетата. Този път го беше хванала възможно най-здраво, за да не вземе онази надута нахалница да й го отнеме повторно.
Нагъваше бонбони, сладки и солени, неприятни и вкусни, като през това време изпиваше момичето със зеления си поглед.

О божичко това момиче нямаше ли просто да се махне! Момичето посегна също към пръчката си, но после започна да лапа бонбони. - Именно браво на мен! - Усмихнах се лукаво и хванах пръчката си доста по- здраво знам че тя не вярваше че съм опасна то никой не вярваше но аз бях по- опасна от всеки смъртожаден!

'Очевидно се мислеше за велика... каква измама!'
- Не се ласкай, с всички се държа така. - отсече Фредерика и лапна бонбон с вкус на ушна кал. Смръщи се. Идваше й да го изплюе в лицето на отсрещната, но беше над тези неща.
Дори не осъзнаваше защо пропиляваше деня си в празни приказки с някаква надувка, а не беше навън, наслаждавайки се на хладния вятър и буреносните облаци. Не се срещаха често такива летни дни - за момент през ума й мина да се откаже. Разсмя се. На глас. Нямаше да се откаже. Не и сега. Не и тя.
- Да излезем и да си премерим силите, а? - избоботи Ловет и вдигна поглед към момичето, подхвърляйки й и втория пакет с бонбони - Почерпи се.

Да излезем и да си премерим силите!? Защо и трябваше толкова време да го каже!? Тя ми подхвърли един пакет бонбони но аз го оставих на масата бях прекалено нетърпелива за битката! - Е отиваме ли! - Усмихнах се аз и светкавично станах - естествено ако не си се разобедила! - усмихнах се надуто и нахално, магическата ми пръчка вече беше извадена и готова само трябваше да излезем и да започнем!

'Оказа се много смела... или просто се правеше на такава.'
Ловет не обели дума. Изправи се рязко, като не отместваше проницателните си очи от нейните. Завъртя се и след миг беше навън. Отново се обърна - пред нея стоеше противничката й.
- Не смятам, че тук е точното място.
Тръгна към гората, надявайки се другото момиче да я последва. Искаше да намери защитено от други магьосници място, където спокойно можеха да се дуелират.

Хъм да видим беше ли толкова опитна за колкото се мислеше! Тя отиде към гората и аз я последвах може би там беше най- правилното място за воденето на такъв тип спорове. Аз обичах да водя битки и колкото и да не харесвах слидерин уважавах Волдемор той е зйл уби родителите ми но той има сила и мощ които няма да отрека.

'Надувка!'
В гората беше двойно по-тъмно и Ловет определено беше по-щастлива от всякога.
Обърна се към противничката си и вдигна пръчката си. Докато се усети, момичето беше извикало 'Експелиармус!' и пръчката на Фредерика изхвърча от ръката й. Доволство се изписа на лицето на непознатата и докато се радваше на успеха си, червенокосата се добра до магическата си пръчка и изкрещя оглушително:
- ВЦЕПЕНИ СЕ!

Изкрещях експелиармос но тя се добра до пръчката си и извика Вцепени се!. - Протего! - изсъсках аз и заклинанието и ме порази само в едната част на лявата ръка - Е междодругото аз съм Ася Амор -казах аз докат отблъсквам и пращам заклинания. Беше доста добра в това но и аз не и отстъпвах по нищо!

'Глупаво момиче! Имаше се за нещо повече от мен.'
- И какво, да те прекръстя ли? - изсъска и запрати още едно проклятие.
Мислеше, че ще й се размине, а? Какво глупаво дете, Ловет бе по-голяма и по-опитна, така че по никакъв начин не можеше да я победи.
'Сектусемпра!', помисли си Фрей, но отклони пръчката си от момичето. Не можеше да я удари точно с тази магия, та нали дуелът щеше да приключи!

Ами прекрасти ме! Ох дали да не запратя едно малко проклатие!? Ох ако запратех проклятие щях да свърша в Азкабан затова изкрещях едно след друго Вцепени се! Еспелиармус! и зачаках да видя какво ще стане може да беше по- голяма от мен но аз знаех всяка магия!

- ПЕТРИФИКУС ТОТАЛУС! - изкрещя Ловет и докато се усети, другото момиче беше повалено. Фрей обожаваше магията за тяловкочанясване и редовно я използваше в дуели.
- Ще се видим някой друг път. - изсъска Ловет, но достатъчно силно, за да я чуе вкочанясаната й противничка и изчезна.

-Уингардиум левиоса. -Замахнах с пръчицата си. Момичето полетя. Бас ловя, че беше слидеринка. Не беше честно, да постъпва така. Започнах да я размахвам във въздуха. Тя почервеня от яд, но беше доста замаена, за да ми направи нещо. Аз се засмях. Точно имах чувството, че ще направи беля. Доближих я до земята и я пуснах. Тя падна.
-Приятно ми е, Мери. -Разсмях се. На нея много й се виеше свят. Видях, че другото момиче се е изправило и тя също се засмя.
-А твоето име е? -Обърнах се с възможно най-милият ми глас към слидеринката. Личеше си, че още е замаяна.

'Още едно надуто момиченце, което не знаеше с кого си има работа.'
Усмихна се едва ли не ангелски отново и се изправи. Докато самата тя се усети, бе извикала 'Експелиармус!' и магическата пръчка на русокосата лежеше на земята.
- Не ми трябват още дуели, за днес приключих. Искаш ли в Меденото царство? - попита новопристигналото момиче със звънливо и мило гласче. Дори тя самата не беше сигурна откъде го извади, но беше по-убедителна от всякога. Предполагаше, че може даже да убеди русокосата, че не е злобна и арогантна... поне за миг. Имаше рядката дарба да лъже като хората и я използваше, както сметнеше за правилно. Но кое според Фредерика е правилно?
Зелените й очи се забодоха в лицето на непознатата, обърната с гръб към Ася. Не беше сигурна дали Амор е все още там, но не я интересуваше особено много. Едва ли малката имаше достатъчно смелост да запрати още някое проклятие.
- Колко се неучтива само! - възкликна слидеринката и очите й заблестяха - Фредерика Ловет. - представи се и се приближи към русокосата, протягайки ръка да се здрависат.
Фрей забеляза, че бъдещата й приятелка се опитва да види къде е Амор, затова побърза да каже:
- Остави това беззащитно същество. Нека си купим всякаквовкуспови бобчета.
Лицето й грейна и лепна изкуствената си усмивка. Подкани русокосата да върви към Меденото царство и след миг, сядаха на дъщата маса, където досега Ловет спореше с Амор.

Знаех какво целеше. Може би я познавам по-добре от нея. Здрависахме се и тя се представи.
-Какво име... -Засмях се. -Определено е... Отива ти. -Исках да я подразня и мисля, че се получи. Фредерика ми предложи да си купим... нещо. Дори не я слушах. Бях заета да измислям план, как да й навредя и май вече знаех как. Само трябваше да отидем в замъка. Засмях се на мислите си и двете тръгнехме.

'Леле, каква умница!'
- Да, знам, страхотно е. - отвърна с равен тон, долавяйки злобата в гласа й.
В Меденото царство цареше същата лудница като преди малко. Фрей отново се пререди и след по-малко от минута се върна на масата при Мери с няколко пакета от всякаквовкусовите бобчета, които й бяха любими, с няколко шоколадови жаби, които също обожаваше.
- Взимай каквото искаш. - заяви червенокосата и погледна Мери. Определено нямаше да станат приятелки - или щяха да са врагове, или Ловет отново щеше да се прави на приятелка.
- В Хогуортс учиш, нали?

-Дам. Сестрите ми също учат там. С изключение на голямата. Тя е завършила. Случило се е много странно, но тя и най-малката ми сестра са били в слидерин, а аз и по-голяма ми сестра сме в хафълпаф... -Стана много объркано. -Ние сме четири. -Поясних. Тя кимна и си взе едно бобче.Аз също си взех.
-Хм... шоколад. -Усмихнах се. -Какво е твоето?

'Какво многочленно семейство!'
- Хм, да... доста странно. - повдигна вежди Фредерика.
Лапна едно бобче и веднага се намуси. Имаше ужасен вкус, но самата тя не знаеше на какво.
- Това... е отвра... отвратително... - запелтечи тя и потърси място, където да изплюе това ненормално гнусно нещо.
- Интересно, аз бях единствено дете. Чистокръвна ли си? - сподели и веднага премина на въпроса, който я мъчеше откакто влязоха в Меденото царство. Все пак не можеше да дружи с нечистокръвна, щеше да повлияе на реномето й, а никой не искаше това, нали?