Сладкарницата на мадам Пудифут

На една китна и винаги шумна, но пък много красива уличка на селото се намираше единствения рай за влюбените ученици. Сладкарничката на Мадам Пудифут, която между учащите се наричаше още и мястото на влюбените.
Беше изключително уютно, където с изтънчения вкус и подбор на мебелировката и декорациите двойките спокойно можеха да се усамотят на една от масичките, далеч от хорските погледи.
През кристално чистите прозорци се просмукваше светлина, която допълваше тази от свещниците във форма на ангелче с лък. Розовите тапети, които бяха изрисувани в различни по цвят нишки се допълваха с розови и червени сепарета, които се намираха в цялото помещение. А винаги учтивата и усмихната госпожа Пудифут с удоволствие ще ви поднесе любимата ви напитка на масата, която бе изработена от бледо дърво. Всички бяха покрити с бели покривчици със сребърни кантове. В атмосферата се долавяше обаятелен аромат на ванилия, шоколад и канела.

Меню:
Горещ бирен шейк
Горещ шоколад
Студен сок от тиква
Малка розова вода
Мляко
Ром от касис
Чай
Черешов сироп
Сода с лед
Бишкоти и сметана
Желета
Кифличка
Плодова салата
Банички със сладко
Сиропиран сладкиш
Сладоледени блокове (ванилия, шоколад, ананас, ягода, горски плодове, банан, тирамису, малина,пъпеш)
Шоколадови еклери
Ябълков пай
Черешов пай

Лятото почти беше отлетяло.Оставаше още малко,докато започне новата поредна година в Хогуортс.Бях убедена,че ще бъде изпълнена с много нови приключения.Това ми беше шеста година в училището и всяка година аз ,Хари и Рон правехме нещо против правилата.Всичко което се случваше ние бяхме замесени.Не обичах да нарушавам правилата,но в последно време спря да ми пука.Оставаха броени седмици до началото на учебната година,но бях затъжена за всички,най-вече за Джини.Уговорихме се да се чакаме в сладкарницата на мадам Пудифут.Когато пристигнах и влязох вътре ,както винаги беше пълна.Джини беше седнала на една маса и с радостен поглед погледна към вратата която се отвори.Приближих се към нея радостна и я прегърнах.Не я бях виждала цяло лято.Имаше какво да си кажем.
- Джини - казах радостно и се настаних до нея .
Поръчах си студен тиквен сок и отново върнах вниманието си върху най-добрата ми приятелка.
- Как си ,какво става с теб - започнах да задавам въпросите си един след друг.
Двете се разсмяхме и я оставих на спокойствие ,за да ми отговори.

Ох, най-седне дойде и времето в което започваха срещите с познати.Е, не само познати с Хърмаяни бяхме много близки и това, че не я бях виждала цяло лято не изяждаше от вътре.
-Ааа..-изпистях радостно и я прегърнах.Първата радостна мисъл след това, че най-седне се видяхме.Беше, че след всичкото плямпане на Рон цяла лято, то щеше да отиде на нейната глава.Макар, че я съжелявах.Да, Рон беше много досаден понякога, но той си беше мой брат все пак, и си го обичах такъв.

- Толкова се радвам да те видя -добавих и се усмихнах широко.
Беше ми много добра приятелка и бях затъжена за нея.Също така брат й ми липсваше много,не знам защо не го беше взела със себе си .Дори се учудих .
- Как така Рон е изпуснал и не е дошъл - засмях се весело.
Бих се радвала да го видя и то много.Щеше да е прекрасно ако се съберем четиримата отново заедно.
- Е разказвай ,какво става с теб - попитах я с любопитство.

» Восъчен музей "Мадам Тюсо"
» "При Мадам Молкин,одежди за всякакви случаи"